„Магия” за … слънце

Зимата не престава да ни изумява, „рисувайки” все по-красиви картини … Приказен художник е тя – Снежна кралица, която раздава ледената си красота, но с нея се прокрадва и студа, лошото време, а с тях се завръщат и веселите летни спомени, докато си стоим на топло. Наблюдавайки как се сипе тихо поредния сняг, ме обхвана една такава носталгия по топлите дни … красивите летни разходки … и ми се прииска Слънце! Това ме върна назад във времето, когато бях дете … какво ли не правихме тогава, но най-важното е че го правехме с голямо желание, усмивки и … с детската искрена вяра, че то ще се получи, защото го искахме много! Лошото време винаги спираше веселите ни детски игри, но бяхме изобретателни и нищо не можеше да ни спре. Така се беше повила и нашата  тайна и ефективна „магия” за слънце. Стана ли ви любопитно вече? В какво се състоеше тя – щом завалеше дъжд, веднага се скривахме някъде на сухо и рисувахме на земята едно така усмихнато и възможно най-голямо слънце…и започвахме да обикаляме около него, докато на небето се скриеха всички облачета. Междувременно се получаваше весела игра с песни и много усмивки. Не вярвате, че „магията” действаше?! А, аз все още вярвам, защото когато много силно искаш нещо, то се получава, достатъчно е да си го пожелаеш и да повярваш наистина в него. Светът е като едно огромно платно, в което всеки е художник … нека там си нарисуваме свой слънчо – при това усмихнат, за да предизвикаме щастието и … да забравим за студа.

К. Герчева