Свободата

Свободата е илюзия, примамката, след която тичаме. Порива, който вдъхновява най-светлите ни идеи. Свободата е нещото, на което най-много робуваме.

Мислех си, че да правиш каквото трябва е свобода. После си мислех, че ако правя каквото си искам е свобода. После си мислех, че ако се откажа от свободата си ще съм свободна. После трябваше отново да воювам за свободата си, за да мога отново да бъда поробена от нея.

Днес сигурно отново съм в поредната заблуда. Незнам, и не ме вълнува. Опитвам се да приемам това, което не мога да променя, и да полагам усилията си в това, което е в моите възможности. Опитвам се да не съзерцавам твърде, вътрешното ликуване от чувството на свобода, защото ако след миг го изгубя, ще съм поробена.

Свободата е илюзия, а аз обичам илюзиите. Те не са нещо лошо, от което трябва да бягаме. Всичко е илюзия, номера е да си добър илюзионист. Така животът ще е безкраен празник от фокуси или чудеса.

Свободата е избор. Никой затвор материален или обстоятелствен не е такъв, ако ти не го смяташ за такъв. Ако въпреки всичко се опиташ да го направиш уютен и по-мярка, като по чудо ще го разбиеш. Защото единствената преграда на затвора е тази, която сами си изграждаме.

Нека тичаме след примамката наречена свобода, без нея наистина няма да бъдем свободни.

Й. Богомилова