Тайни » Любовта, Общуването

Урока на едно улично коте

публикувано от:  на юли 13, 2010 няма коментари
Бои за коса от Agora BBeauty

Една улична котка си роди котенца. Когато пораснаха и започнаха да се разхождат отидох да ги видя. Едни мънички, пухкави, клатушкащи се несигурно малки същества.
И уж братчета и сестричета, а всяко различно. Едно е любопитно, друго страхливо, палаво или мълчаливо. Аз си харесах едно черно котенце. Исках да го погаля, но то се отдръпна и избяга.
В същото време по обувката ми драпаше едно друго котенце – шаренко. Мен ме теглеше към черничкото, но шареното пък искаше да се покатери по мен. И тогава се наведох и го взех.
Толкова малко, една шепа, но търсеше да общува с мен. Имаше нужда от мен. Опитах се да не мисля за другото, от което явно аз се нуждаех, а за това, което ме беше потърсило. Опитах се да открия
у него онова, с което ме привличаше другото. Та нима не бяха от едно котило, братя и сестри, малки, пухкави и сладки? Защо вътрешно ги разделях, по какво предпочитах едно, а друго не?
Така едно улично коте ми даде урок. Същото е и с хората. Може би трябва да спрем да гоним тези, които бягат от нас и да подадем ръка на тези, които гонят нас.
Тогава може би ще настигнем
и желаните от нас, защото те също ще се спрат и ще ни подадат ръка.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!