Матрицата

Всеки човек е някакъв типаж. Раждаме се с физически дадености и способности, темперамент характер и ако не се намери нещо да ни извади от тези калъпи, си оставаме с тях цял живот. Не подозираме, че всъщност сме много повече. Искаме, мечтаем да можем по-вече или в по-различна посока, но често не правим усилие да разкрием сритите си заложби и по-голямата част от потенциала ни си остава скрит.
Любимите ни оправдаващи реплики са от вида на:
Аз съм си такъв/такава…
Аз винаги…
Аз никога…
Не мога…

Със сигурност има неща, които трудно бихме променили в себе си, и такива които в даден момент не подлежат на промяна. Примерно ръста, няма как да се промени. Но има много неща, които зависят единствено от нас. Трябва да се вглеждаме в себе си и да успеем да различим кое може да усъвършенстваме. Да не се занимаваме с тези, които са непроменими и да се насочим към скритите потенциали. Освен това нещата, които смятаме за недостатъци, може да се обърнат в предимства.
Гордеем се, че човека е най-съвършеното същество на планетата, че е разумно и се развива. Ако ползваш само матрицата от която си излязъл, какво развитие е това?
Какво преимущество е че си красив, ако не сътворяваш красота около себе си?
Развитието е да излезеш от пашкула и да разпериш крила, да постигнеш нещо не поради, а въпреки даденостите.

© Октомври 2010, Й. Богомилова