Йоана Буковска – за начините да пораснеш в живота

Нека да започнем новия ден с любов в сърцето и … с Йоана Буковска, която беше първата звезда, гостувала в новата аула на Икономически университет – град Варна на 08.11.2011 г. За начините да пораснеш в живота, за учителите и уроците през годините и за  успеха да останеш млад тя разговаря с  Кирил Аспарухов и всички присъстващи студенти и преподаватели.

Кариерата и започва от мига, в който решава да се премести в София. Идеята е била на майка й, която я е опътила да се яви на кастинг в театър „Сълза и смях”, защото там е можело да има повече деца, с които да намерят допирни точки и всъщност така започва всичко. Явява се, Бончо Юрумов я приема, след което изиграва първата си роля като Жулиета в „Ромео и Жулиета”. От там остават и най-прекрасните й мигове, както и най-добрите приятели, които има. Някои от филмите, в които е участвала са „Моето мъничко нищо”, „Малки разговори”, „Шивачки”, „Пансион за кучета”, „Тайнственият спътник”, „Под прикритие”, но първият филм, в който се появява и предизвиква както всеобщо одобрение, така и неодобрение, е „Дунав мост”. В този филм за нейната героиня „Стела”, Йоана Буковска печели наградата „Златна ракла”. Тя сподели, че този филм я е научил на това какво е да си актьор в България и най-вече на негативите на тази професия, защото когато изиграва ролята, всички хора смятат, че тя изиграва себе си, а всъщност никой си няма на идея колко тази героиня и различна от нея самата. Едновременно с това благодарение на „Дунав мост” тя разбира, че публиката именно са най-важните хора, които дават силата на един актьор да продължава да играе и да дава най-доброто от себе си.

“ Всъщност това е интересното на моя живот – аз живея животът и на моите героини. Участвала съм в над 30 филма за киното и телевизията, и над 36 роли имам в театъра, т.е. видяла съм много от тази гледна точка. Грешките и успехите, които допускат и постигат моите героини също ми дават безценен опит, който смея да твърдя, че съм преживяла благодарение на тях“.

Ето какво още сподели тя за себе си:

Къде се чувствате по уютно – в киното или театъра?

• Аз мисля, че киното и театъра са допълващи за един актьор, защото театърът те учи на онази отговорност, с която заставаш пред публиката очи в очи, а когато застанеш пред обектива на камерата някак си губиш усещането за отговорността за това, което правиш. Чувстваш се много изолиран и много защитен от своята територия, която си заел зад камерата, нямаш усещането за хилядите очи, които следят всяка крачка и всеки жест на сцената. Един английски режисьор, с когото бяхме работили в „Ориент експрес”, ми беше казал, че е бил много щастлив, че е работил с мен, защото аз съм била и театрална актриса, което означава, че актьорът, който работи в театъра играе от корема навън, а един актъор, който играе зад камерата играе само от очите навън. Играта е съвсем различна и аз споделям неговото мнение, но аз обичам киното, защото киното е огромна лупа, която може да влезе през ухото ти до душата ти. А театърът е една голяма лаборатория, в която може да се експериментира и всичко това да се проектира в света на киното.

Кое е най-голямо мъничко нищо и нещо в живота ви?

• Моята цел е моите големи неща да не се превръщат в моето голямо нищо.

Статия: К. Герчева, Ноември 2011

Снимки: Мартин Дралчев