Сдружение „За Теб“ и красотата в мъничките жестове

„Доброволците не винаги имат свободно време, те просто имат сърце!“  казва Елизабет Андрю, а когато виждаш искрицата щастие в очите на други, тогава и твоето сърце се изпълва с щастие … и дори от едно мъничко нещо, което за някой би било незначително, разбираш колко важни са нещата, които правиш – това важи с пълна сила за Сдружение „За Теб“ в град Варна, което работи с хора в неравностойно положение. И така из пролетната суматоха и красота разговорях с Елина и Йорданка, които разказаха повече за сдружението и за красотата на мъничките жестове в интервю за www.utro.bg:

• Елина: Нашето сдружение се казва сдружение „За теб”. Работим в подкрепа на хора с неравностойно положение, работим предимно с младежи с умствени и физически увреждания. От февруари миналата година стартирахме артистични занимания под формата на работилница, която кръстъхме „Работилница за бижута” – от тогава до сега изработваме бижута от различни материали – първоначално само от мъниста, синци, след това глинени. Покрай Коледа правихме коледни играчки, картички, украсявахме бутилки. Тази година получихме едно дарение от дървени и седефени мъниста. В началото на месец март 2012 г. направихме една благотворителна изложба. В момента се приготвяме за Великден – боядисваме яйца, правим декупажи.

Как се отразяват според вас тези дейности на хората с увреждания?

• Елина: Определено им се отразява добре поради няколко причини – първо младежите с увреждания нямат какво да правят през свободното си време, много им е трудно да се интегрират в обществото и да намерят приятели, с които да прекарват свободното си време. Трудно им е да си намерят работа – почти никой не иска да наема хора с увреждания, почти никой не иска да ги включи в някакви дейности и когато идват при нас им е много интересно, предлагаме им разнообразни мероприятия, които са напълно безплатни, тъй като не всички семейства на хора с увреждания могат да си позволят да плащат. На този етап с наш ресурс, с ресурс на доброволци организираме мероприятията безплатно без хонорари за специалисти. Материали успяваме да си набавим, благодарение на благотворителните изложби, които организираме, а доброволците от програмата „Младежта в действие” ни помагат със своя труд. Опитвали сме да кандидатстваме за програми към Общината, но и конкуренцията в Социалната сфера също е голяма.

• Йорданка Генчева: За тях тук е място, където се чувстват значими по някакъв начин – могат да творят, да реализират идеите си, да получат подкрепа от наша страна, да бъдат информирани. Празнуваме празници заедно, споделяме всички хубави моменти, дори и лошите такива.

А в момента организирате едно мероприятие за уроци по готвене – какви са емоциите при него?

• Елина: Готвенето беше супер – бяхме около 12 човека – доброволци и младежи с увреждания в Йо Хо Хостел във Варна. Това беше първото от 4 поредни срещи за готвене, като всеки път сме предвидили да готвим различна кухня, тъй като имаме доброволци от различни страни. Първата кухня беше турската – научихме се как се готви супа от леща, правихме една специфична турска манджа с патладжан, както и бюрек. За някои от присъстващите това беше първото готвене, тъй като някои са настанени в социални домове и на тях им предоставят готова храна, нямат кухня, а други пък предимно родителите им се грижат за тях. Но се получи много забавно, всички бяха много доволни и когато седнахме да ядем, толкова ни хареса това, което бяха приготвили, че се чуваше само дрънченето на вилици и лъжици и никой нищо не казваше.

Младежите с уреждания научават много от вас, а какво научавате вие от тях?

• Елина: Научаваме това, че не трябва да се предаваме и да гледаме напред – животът ни изправя пред толкова много трудност, с които трябва да се справяме и не трябва да се отказваме. Трябва да продължаваме да се борим и да гледаме напред. Също така ни доставя и голямо удоволствие, когато някой дойде при нас и ни се похвали с това, което е направил сам у дома след наученото тук. Примерно имаме едно момиче – Магдалена – тя прави бижута и в къщи, и ги дава на баба си, която ги продавала – това за нея е постижение и получава определени приходи.

• Йорданка Генчева: За мен лично благодарение на тази дейност се уча да приемам хората такива, каквито са и да оценявам това, което могат – учим се да виждаме положителните страни на техните възможност, а не да ги отхвърляме поради това, че имат някакъв проблем, специфична потребност или не могат да се справят изцяло с нещо. Просто трябва да гледаме на тях като можещи хора, защото и те имат идеи.

• Елина: При нас идва едно момче, което първоначално не можеше да хване ножицата, но след време се научи. Родителите на младежи с увреждания обикновено ги обгрижват много, което е и хубаво, но и лошо.

• Йорданка Генчева: Тук им даваме свобода да правят тези неща, за които родителите им се притесняват да им дадат тази възможност, защото биха сгрешили. Но когато виждат, че се справят самите те получават надежда, че са значими и че могат да се справят.