Събитията, които са се случили на днешния ден: 17 април

17 април е сто и седми ден в годината според григорианския календар. Остават 258 дни до края на годината.

Днес се отбелязва:

Днес се отбелязва Цветница
Също така днес е Международния ден на болните от хемофилия – Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната здравна организация

Събития, случили се на този ден:

1355 г. — Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.
1397 г. — За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
1492 г. — Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.
1521 г. — Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.
1534 г. — Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор.
1607 г. — 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ.
1824 г. — Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска.
1856 г. — Квебек е провъзгласен за столица на Канада.
1861 г. — Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ.
1879 г. — На I Велико народно събрание принц Александър I Батенберг е избран за княз на Третата българска държава измежду трима кандидати.
1895 г. — Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894-1895).
1897 г. — Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.
1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“.
1919 г. — Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.
1924 г. — Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.
1937 г. — Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.
1941 г. — Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград.
1945 г. — Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война.
1948 г. — Одържавено е цирковото дело в България.
1961 г. — САЩ правят неуспешен опит да свалят режима на Фидел Кастро като изпращат десант в Куба в района на Плая Хирон.
1964 г. — В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“.
1969 г. — Възрастта, на която един човек има право на глас във Великобритания намаляла от 21 до 18.
1969 г. — Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак.
1970 г. — Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“.
1970 г. — Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.
1975 г. — Червените кхмери правят комунистически преврат в Камбоджа, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души.
1989 г. — След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност.
1993 г. — Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.
1999 г. — НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство във връзка с водените военни операции срещу Югославия.

Хора, родени на днешната дата:

1814 г. — Аугуст Гризебах, немски ботаник (починал 1879 г.)
1853 г. — Уилям Джон Макгий, американски геолог (починал 1912 г.)
1877 г. — Коце Ципушев, български революционер (починал 1968 г.)
1892 г. — Константин Гълъбов, български филолог (починал 1980 г.)
1894 г. — Никита Хрушчов, ръководител на СССР (починал 1971 г.)
1898 г. — Петър Найчев, български комунист (починал 1944 г.)
1902 г. — Веселин Стоянов, български композитор (починал 1969 г.)
1911 г. — Ерве Базен, френски писател (починал 1996 г.)
1912 г. — Гаврил, глава на МПЦ (починал 1996 г.)
1916 г. — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (починал 2000 г.)
1923 г. — Линдзи Андерсън, британски режисьор (починал 1994 г.)
1926 г. — Петър Патев, български футболист
1929 г. — Джон Ериксон, британски историк (починал 2002 г.)
1949 г. — Валентин Кулев, български художник
1950 г. — Ел Скот Колдуел, американска актриса
1951 г. — Оливия Хъси, британска актриса
1952 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир (починал 2000 г.)
1959 г. — Шон Бийн, британски актьор
1962 г. — Ники Харис, американска актриса
1964 г. — Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1
1965 г. — Уилям Мейпотър, американски актьор
1967 г. — Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор
1970 г. — Ангелина Славова, българска актриса
1971 г. — Хосе Севалос, еквадорски футболист
1972 г. — Дженифър Гарнър, американска актриса
1974 г. — Виктория Бекъм, английска певица
1975 г. — Анна Цолова, българска журналистка
1975 г. — Яница Нешева, българска певица