Мярка за съвършенство

Някои неща остават така и не свършени, защото  авторът им не успява да достигне до степента на съвършенство, която си  представя, че трябва да имат. Влага огромни усилия, средства и време за нещо, което никога не е готово.
Поради каква необходимост у хората е заложен стремеж към съвършенство ? Вреди или помага този порив да бъдат свършени и добре направени делата на човешката дейност?
Ако, човек никога не може да завърши някоя своя работа, в която  е вложил живота си, това са сизифови мъки. Всяко усилие си струва, ако бъде увенчано с резултат. Но пък ако резултата не ни радва, дали си струва.
Това са екзестиални  въпроси на които  всеки сам трябва да намери отговор. При перфекционистите, мярката за удовлетворение от резултата е много завишена, при някои, летвата която си поставят е просто не достижима. Има и хора, които се задоволяват твърде с малко и е обичайно да претупват нещата.

Мярката за съвършенство е пресечната точка на собствената ни представа за съвършенство, изискванията на хората, които ще оценяват работата ни, действителните условия и фактори, които съществуват относно тази работа и  разбирането на това, какъв тип личност сме и колко можем да дадем от себе си за да има резултат и той да ни радва максимално.

За по-мащабните начинания наистина трябва да се направи, задълбочен анализ върху горепосоченото.
Не бива да си създаваме още един проблем нагърбвайки се с нещо, което ще се превърне в сизифов камък на плещите ни. Но пък и това не трябва да е оправдание да не започваме нищо ново и мащабно. Просто трябва добре да се прецени, къде да се влагат усилията и да се стремим към дейности, които ни радва самия процес, а крайния резултат е бонус към  радостния труд. Трудно е, но усилие за себе опознаване , винаги трябва да се полага.

Себе познаването е ключът към успеха.

Й. Богомилова