Стремеж към съвършенство

Много хора когато почнат да правят нещо просто го правят, за да бъде направено. Докато други са перфекционисти, и искат да изглежда идеално, да е най-доброто, неповторимо.

В единия случай просто го правим по задължение, невлагайки нищо от себе си. А в другия залитаме в крайната фаза – ненужен перфекционализъм. Няма нужда нещо да е идеално за да е хубаво, красиво, сполучливо. Много трудно се постига идеала. Но всъщност какво е идеал? – няма точно обяснение. За различните хора това са различни неща.

Но все – пак само когато правим нещо и се стремим да бъде най-доброто в своята си област – само тогава можем да се надяваме на резултати. Тогава даже и да не го направим най-доброто от всички, то задължително ще е добро, ще има добри, хубави резултати, постижения.

Защото по този начин преодоляваме трудностите и не се задоволяваме с нещо което е моментно, нещо което е на средно ниво…

Докато, ако просто го направим – то ще е направено, но ще е посредствено, понеже не е вложен труд, целите са били ниски.

И по този път на „правене“ съмнението винаги е съюзник – „Дали е добре, или нещо съм пропуснал?“.

И за да не се влезе в един безкраен кръг на вечно съмняващия се – нужно е да се погледне отстрани, понякога и друг човек, който не е свързан с работния процес да си каже мнението. Иначе в противен случай постоянно ще го дооправяме, ще го „пипаме“ – и вече постигнатия резултат ще бъде развален…

Борислав