Врата

През живота си съм заставала пред безброй врати, със страх, с надежда, с копнеж. Опитвала съм се да не зазтварям завинаги врати и да не отварям портите на ада…

Врати, които не водят на никъде и накрая Вратата, която води в свят без врати, без стени и прегради….

забравени от хората, пусти врати

измислени сред полските цветя

приказни

или

параден вход

а може би…

тайнствена врата…. и още една криеща загадки

зазидана….

а може би … приветливо уютна

и

врата за никъде

и никого

и никога  вече

врати за някои

за НЯКОЙ

или ничия

моята врата, желана

и чуждата, на която ще почукам

Ако някой остави вратата отворена, не се ядосвайте. Запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е негов навик; може да е израснал в къща, която не е имала врати. Или просто иска да го последвате, след него или в сърцето му.

Ако някой е залостил вратата, може би не иска да ви пусне, или е заключил себе си от другите, или му харесва заключена врата, или не знае че може да бъде отключена, или не знае къде е ключа.

За да минеш през една врата, понякога трябва да си представиш, че няма врата. А то всъщност има ли?

ако няма ….измисли я