Събуждам се в приказно вълшебство
слънцето ме плисва със светлина.
Блести деня, окъпан
от вълшебната зора.
Завесата дантелена се дипли
принцеса съм поне за миг,
в  приказна пиеса
измислена от моя принц

Вървя по улиците волна
И огряна,
усмихвам се на всеки забързан минувач
Връхлитам, като стихия светла
целия забързан град
И сивото, като сянка се отдръпва
блесва града пъстролик,
омагьосан от една усмивка…
А какво ли ще е след три?

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 219 пъти