Слънце в пепелта

Слънцето тази нощ не изгря

а бе изгрявало толкова пъти

надвисна в душата ми тъмна луна

да хвърля сянка над пътя ми

Но светлата пепел опари нощта

и мрака заслепен се отдръпна

и наранената моя душа

по жаравата плахо пристъпи

Слънце изгря от пепелта

Будна срещнах бликналото утро

да пия жадно светлина

от извора на неговата мъдрост.