С дъх на пролет …

Тиха надежда спи под снежна покривка, скрита в кокиче.

Пролетна песен блика чиста и нежна в очи на момиче.

Облаци бели в синевата се гонят, слънце наднича.

Ражда се обич, небето на земята с нежност се врича.

Слънчеви мисли, красиви и пролетни, весели тичат.

И като, че ли пролетта плахо напомня за себе си, очаквайки целувката на някой принц, за да се пробуди и да оцвети със своите боички като художник цялата земя … за да „оцвети“ и нас с весело настроение … а може би и с малко печал по белоснежната зима …

…и може би ще ни донесе любов …