Честита Баба Марта!

Легенда за мартеницата

Вземи си и късметче от Баба Марта

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. Мартеници се слагат и на домашни и стопански животни и овошки. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Според друго поверие бялото е символ на добротота, а червеното гони „лошото“. Затова на 1-ви март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече малките деца, както и малките на домашните животни – агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните най- възрастната жена в семейството връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като „гадалушка“.

Според етнографските изследвания, първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот./като спиралата на ДНК…/ В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят – зелен, син, жълт, дори черен.

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.

Каквато и да е истинската история на усукания бял и червен конец,  носи символиката на здраве и радост. В наши дни мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но пак се поднася за  здраве, надежда и радост с  настъпването на пролетта.