Една фея ми каза:

Много ми се иска да бъда фея….

-Чудесно! Тогава Бъди!

-Но как?

-Просто вярвай в чудесата.

За да направиш чудо, трябва първо да вярваш в него. И понеже хората не вярват в чудеса, трябва да вярваш два пъти повече, да имаш вяра и за този за когото ще направиш вълшебството.

А ще ми трябват ли крилца и вълшебна пръчица?

– Не. Само усмивка, много вяра и любов.

Незнам дали феята ми повярва. Все пак аз не съм фея и не е моя работа да уча една фея, как да бъде фея.

Но я видях да се усмихва, да прелита на пръсти насам натам,  да шепти мили думи, да подава ръка, а за  по-упоритите неВярващи в чУдЕсА се налагаше да прави чудо, за да сбъдне желанията им.

©  Й. Богомилова