По средата на едно кликване, почувствах порив. Монитора престана да се взира в мен, понеже неусетно бях стигнала до прозореца. Затова пък слънцето ме погледна и замижах. Почувствах, че летя. Прииска ми се да попея. От рафтовете на спомените, литнаха няколко пожълтели листа с песни. И оживяха…
Пеех…Безметежно, както преди години.

Осъзнах, че ваканцията не е период от свободни дни,  а вътрешно усещане за безметежност.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

Подобни теми:

  1. Петленце запей
  2. Анатомия на спомените
==
==