По средата на едно кликване, почувствах порив. Монитора престана да се взира в мен, понеже неусетно бях стигнала до прозореца. Затова пък слънцето ме погледна и замижах. Почувствах, че летя. Прииска ми се да попея. От рафтовете на спомените, литнаха няколко пожълтели листа с песни. И оживяха…
Пеех…Безметежно, както преди години.

Осъзнах, че ваканцията не е период от свободни дни,  а вътрешно усещане за безметежност.

Й. Богомилова