Ако звездите вече не блестят, както преди… Сигурно прашинка от омагьосаното огледало е влязла в окото. Мигай, мигай докато излезе или пророни сълза за нещо, което си струва и тя ще отмие това, което ти пречи да се радваш на блясъка на звездите.

 

Ако небето не ти се струва достатъчно синьо вземи чаша вода и я изпий на бавни глътки или пък измий очите си с нея или пък добави капка сапун, вземи сламка и направи сапунени мехури. Погледнеш ли през тях, ще видиш не само синьото на небето, но и всички цветове на дъгата.

Ако тревата не ти се струва вече зелена, може би идва есента.  Излез за миг под есенния дъжд и той ще отмие копнежа по зелената трева и ще ти подари златистите багри на есенните листа. А под падналата златиста шума,  дълбоко в прегръдката на земята, спят стръкчетата, които ще видиш на пролет.

Водата под каквито и форми да бъде, отмива и всичко заблестява чисто и цветно.

©Септемви 2010, Й. Богомилова