Игличка за щастие

Живеело на света малко таралежче. Малко, но мъдро и много щастливо. В живота му имало и лоши моменти, но то не им придавало значение и си оставало щастливо, както преди.
Горските жители недоумявали:“Как съумява да живее така таралежчето? Как му се отдава?“
Някои го смятали за вълшебно таралежче, защото даже в тъмното игличките му щастливо светели. И още смятали, че тайната е именно в игличките.
Веднъж, както всяка сутрин, таралежчето отишло на горската поляна да събира гъби. Гледа, на едно камъче седи мравчица и тъжи дълбоко.
-Какво ти е мравчице? – попитало таралежчето.
-Какво ли! – въздъхнала мравката. – Ето, няма ни радост, ни щастие. Колко е печално и унило всичко наоколо!
-Къде е печално? Къде е унило? – удивило се таралежчето. – Погледни как разцъфват цветята и какъв упоителен аромат издават!
-Виждам, че си щастливо, таралежче. Ако аз имах поне една от твоите иглички, може би също бих се полюбувала на цветята.
Таралежчето без да се замисли изтръгнало една от своите иглички, подало я на мравката и продължило нататък.
В храстите видяло кукувичката. Толкова тъжна, че е трудно да преминеш покрай нея.
-Защо си толкова тъжна, куковичке?-попитало таралежчето.
-Как да не тъжа, като всичко е толкова тъжно!- въздъхнала кукувичката.
-А видя ли колко сребристи са днес облаците в небето?
-Не! Но ако имах поне една от твоите вълшебни иглички, може би щях да се рея волно между сребристите облаци.
Дало таралежчето една игличка и на кукувичката и продължило нататък.
Гледа, във въздуха нещо оранжево виси. А то жирафът от скука бил обронил ниско глава.
-Защо си отпуснал така глава? – учудило се таралежчето.
-Ску-у-учно! – въздъхнал жирафа. – Безинтересно!
-Как да е безинтересно? А ти видя ли каква многоцветна дъга има над нашата гора днес?
-Не съм забелязал. Но ако имах една от твоите иглички, може би щях весело да поиграя с дъгата.
Таралежчето дало игличка и на жирафа. А още и на заека, на плъха, на слона, на гъсениците, на катерицата, на божите кравички и въобще на всеки, които поискал игличка за щастие.
И останало голо-голеничко.
Видяла това свраката и казала:
-Ех ти, ежко! Раздаде всичките си иглички, без нищичко остана. Сега къде сам ще търсиш щастие?

-Глупава си ти, сврако, глупава! Та работата съвсем не е в игличките …

И побягнало през гората щастливото, плешиво таралежче.

Източник: http://prit4ite.blogspot.com/2010/04/blog-post_07.html