Историята на един GSM
Той беше най-обикновен GSM. Един ден го видяха на витрината и го харесаха. Купиха го, радваха му се, дълги години служи вярно. Беше падал, беше се мокрил и преживял и други страшни за един GSM неща. От тези приключения, малко се поизноси, клавишите му се повредиха малко, но още вършеше работа. Малкото момче в това семейство много го харесваше и си мечтаеше за него и накрая този GSM стана негов. Радваше му се, зареждаше го, играеше си с него, когато се налагаше го използваше и по предназначение. През лятото замина на детски лагер. GSM-а стоеше в джобчето му, като верен приятел. Но когато се прибра един ден с ужас разбра, че телефона го няма.
Освен, че оставаше без телефон, как щеше да каже в къщи, щяха да му се карат. Когато се прибра у дома, не посмя да каже какво се е случило, но родителите не забравят, все намират начин да хванат, когато нещо се крие. Малко му се скараха. Най-вече, че когато се изгуби телефон, трябва да се обадят при мобилния оператор за да отпишат картата, защото собственика и се води под отговорност.
Прежалиха стария си приятел GSM-а.
Само ден по-късно се обади непознат за да попита дали не за изгубвали мобилен телефон. Беше невероятна новина. Човекът го беше намерил, беше потърсил зарядно, сложил своята карта вътре и започнал да звъни за да пита на кого е. Още по-интересно е, че го е намерил на необичайно място. От лагера са посетили географския център на България, и точно там детето изгубило телефона си. А човекът от другия край на България, минал и го видял. Не е ли прекрасно, че хора тръгнали да видят красивите кътчета на България, се чувстват свързани, обединени, добри?
Тази история е за един обикновен телефон, но не само за него, а и за човешките отношения и емоции. Една вещ ще се завърне при малкия си „собственик“, не само за да продължи да му служи и да го радва, а и за да знае че някъде има един непознат, който е мислил за него. Усещал е колко много му липсва и колко много ще се зарадва, когато му го върне. Колкото и да обича своя очукан от времето телефон, момчето след време ще забрави, ще има навярно още по нови, красиви телефони, които да го радват и да му служат. Но ако случайно намери чужда вещ, момчето ще знае как трябва да постъпи. Примерът, който непознатия човек му е дал ще го направи по-добър човек.
Й. Богомилова, ©2011г.
И днес се случи отново. Е да сигурно почти всеки ден, някой си губи телефона.
Но странното беше, че един човек върна на едно уплашено момиче телефона й.
Добрите новини въпреки всичко, започнаха да се появяват все по-често край нас.