Събитията, които са се случили на днешния ден: 17 август

17 август е двеста двадесет и девети ден в годината според григорианския календар. Остават 136 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

917 г. — Българо-византийски войни: Симеон разгромява византииците в Битка при Ахелой.
986 г. — Българо-византийски войни: Самуил разгромява византииците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
1502 г. — Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.
1756 г. — С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756-1763 г.)
1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.
1807 г. — В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.
1876 г. — Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.
1916 г. — Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.
1916 г. — От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа българска армия: освободен е град Лерин.
1919 г. — БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите на Народно събрание.
1940 г. — Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.
1945 г. — Индонезия обявява независимост от Нидерландия.
1946 г. — Начало на гражданска война в Гърция.
1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО). 22-ма души – бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени „за образуване на терористични групи за събаряне на властта“. Двама от тях са осъдени на смърт.
1960 г. — Габон придобива независимост от Франция.
1962 г. — Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин — първата жертва на Стената.
1970 г. — Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
1971 г. — С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681–1944 г.
1976 г. — След земетресение от 8-ма степен по Скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голяма вълна цунами, която убива повече от 10 хиляди души.
1977 г. — В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.
1977 г. — Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.
1998 г. — Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал „неподходящи физически взаимоотношения“ със стажантката от Белия дом Моника Люински.
1998 г. — Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.
1999 г. — Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.
2000 г. — Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.

Хора, родени на днешната дата:

1601 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик (почива 1665 г.)
1603 г. — Ленарт Торщенсон, шведски генерал (почива 1651 г.)
1629 г. — Ян III Собиески, полски крал (почива 1696 г.)
1753 г. — Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката (почива 1829 г.)
1786 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (почива 1861 г.)
1861 г. — Робер дьо Бурбулон, френски благородник (почива 1932 г.)
1868 г. — Едуард Абрамовски, полски учен (почива 1918 г.)
1878 г. — Славейко Арсов, български революционер (почива 1904 г.)
1887 г. — Карл I, император на Австро-Унгария (почива 1922 г.)
1887 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец (почива 1940 г.)
1890 г. — Ханс Крейзинг, немски полковник и командир (почива 1969 г.)
1891 г. — Абрам Кардинер, американски лекар (почива 1981 г.)
1893 г. — Мей Уест, американска филмова и театрална актриса (почива 1980 г.)
1895 г. — Александър Филипов, български литературен критик (почива 1940 г.)
1897 г. — Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец (почива 1970 г.)
1898 г. — Матвей Захаров, съветски маршал (почива 1972 г.)
1926 г. — Дзян Дзъмин, китайски политик
1929 г. — Гари Пауърс, американски офицер (почива 1977 г.)
1932 г. — Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002 г.
1935 г. — Олег Табаков, руски артист
1936 г. — Никола Гюзелев, български оперен певец
1943 г. — Николай Шматко, украински скулптор и художник
1943 г. — Робърт де Ниро, американски актьор
1944 г. — Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 — 2002)
1951 г. — Валентин Гаджоков, български актьор
1952 г. — Гилермо Вилас, аржентински тенисист
1952 г. — Марио Тайсен, немски инженер
1952 г. — Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1
1952 г. — Николай Акимов, български режисьор и сценарист
1953 г. — Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат
1955 г. — Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти
1960 г. — Шон Пен, американски актьор и режисьор
1961 г. — Александър Марков, български футболист
1961 г. — Ерве Морен, френски политик
1962 г. — Гилби Кларк, американски китарист
1962 г. — Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист
1963 г. — Николай Петрунов, български футболист
1966 г. — Людмил Евгениев, български футболист
1966 г. — Родни Мълън, американски скейтбордист
1968 г. — Николай Антонов, български лекоатлет
1970 г. — Джим Къриър, американски тенисист
1977 г. — Уилям Галас, френски футболист
1977 г. — Даниел Панку, румънски футболист
1977 г. — Таря Турунен, финландска певица
1977 г. — Тиери Анри, френски футболист
1978 г. — Вибеке Стене, норвежка певица
1978 г. — Яна Маринова, българска актриса
1980 г. — Дани Гуйса, испански футболист
1983 г. — Том Форд, английски професионален играч на снукър
1986 г. — Маркус Берг, шведски футболист
1987 г. — Михаел Шар, швейцарски колоездач