Събитията, които са се случили на днешния ден: 11 март

11 март е седемдесети ден в годината според григорианския календар. Остават 295 дни до края на годината.

Днес се отбелязва:

Българска православна църква — Свети Софроний Врачански
България — Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия (отбелязва се от 1992 г.)
Замбия — Ден на младежта
Литва — Ден на възстановяване на независимостта

Събития, случили се на този ден:

1502 г. — Исмаил I Сефевид става шах на Персия.
1542 г. — Испанският конкистадор Алваро де Вака достига град Асунсион.
1669 г. — Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) — загиват 20 000 души.
1702 г. — Излиза първият брой на английския Дейли кърънт — първият ежедневен вестник в света.
1780 г. — Руската императрица Екатерина II обявява неутралитет във войната между Англия и САЩ.
1801 г. — Императорът на Русия Павел I е нападнат от бивши офицери, принуден да подпише абдикация в полза на сина си Александър I и е убит.
1810 г. — Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.
1835 г. — В Габрово приключва строеж на часовникова кула.
1864 г. — По време на голямо наводнение в Шефилд (Англия) загиват 250 души.
1905 г. — Официално е открито Парижкото метро.
1907 г. — В София е убит министър-председателя Димитър Петков.
1907 г. — Съставено е двадесет и осмото правителство на България, начело с Димитър Станчов.
1912 г. — Българското правителство на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия.
1913 г. — По време на Балканската война започва Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост.
1917 г. — Първата световна война: 50 000 британска и индийска войска, ръководена от ген. Стенли Мауд напада Багдад и пленява 9 000 турски войници.
1935 г. — В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе.
1941 г. — Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва договора Заем-Наем, с който осигурява американски военни доставки за съюзниците от Антихитлеристката коалиция.
1963 г. — На пленум на ЦК на БКП е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.
1970 г. — Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона.
1973 г. — Създаден е Институтът по психология на БАН.
1985 г. — Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.
1990 г. — Литва решава да напусне СССР.
1997 г. — Пол Маккартни получава титлата „сър“ от английската кралица Елизабет II.
1999 г. — България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания.
2003 г. — В Хага е учреден Международен криминален съд.
2004 г. — След поредица от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, загиват 192 души и около 1 500 са ранени.

Хора, родени на днешната дата:

1544 г. — Торквато Тасо, италиански поет (починал 1595 г.)
1739 г. — Софроний Врачански, български просветител-възрожденец (починал 1813 г.)
1770 г. — Уилям Хъскисън, британски политик (починал 1830 г.)
1811 г. — Юрбен Льоверие, френски математик (починал 1877 г.)
1818 г. — Анри Дьовил, френски физик и химик
1818 г. — Мариус Петипа, балет-майстор и педагог
1872 г. — Стефан Попов, български военен деец (починал 1938 г.)
1899 г. — Фредерик IX, крал на Дания (починал 1972 г.)
1915 г. — Карл Кролов, немски поет и есеист (починал 1999 г.)
1916 г. — Харолд Уилсън, министър-председател на Великобритания (починал 1995 г.)
1920 г. — Николас Бломберген, холандски и мерикански физик, Нобелов лауреат през 1981 г.
1921 г. — Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант (починал 1992 г.)
1923 г. — Агата Барбара, малтийски политик (починал 2002 г.)
1930 г. — Едсхер Дейкстра, холандски информатик (починал 2002 г.)
1931 г. — Калиник Врачански, врачански митрополит
1931 г. — Рупърт Мърдок, австралийски предприемач и медиен магнат
1932 г. — Георги Кишкилов, български актьор (починал 1999 г.)
1936 г. — Харалд цур Хаузен, германски лекар, Нобелов лауреат
1938 г. — Методи Димов, български писател и общественик (починал 2004 г.)
1942 г. — Вили Вебер, мениджър във Формула 1
1946 г. — Намик Докле, албански политик
1946 г. — Христо Пройков, епископ, председател на Католическата църква в България
1948 г. — Доминик Санда, френска актриса
1949 г. — Бисер Деянов, български балетист
1950 г. — Боби Макферин, американски класически, джаз- и поп-музикант
1950 г. — Стела Банкова, български политик
1952 г. — Дъглас Адамс, британски писател (починал 2001 г.)
1952 г. — Здравко Митков, български режисьор
1956 г. — Роб Полсън, американски озвучаващ актьор
1969 г. — Сорая, колумбийско-американска певица (починала 2006 г.)
1971 г. — Джони Ноксвил, американски комик
1973 г. — Мартин Хиден, австрийски футболист
1978 г. — Дидие Дрогба, футболист от Кот д’Ивоар
1979 г. — Бенджи Мадън, американски музикант (Good Charlotte)
1979 г. — Джоел Мадън, американски певец (Good Charlotte)
1985 г. — Соня Радева, българска фигуристка
1987 г. — Стефания Виляреал, мексиканска актриса