Свети Софроний Врачански

Свети Софроний Врачански е роден през 1739г. в град Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Свети Софроний Врачански е духовник и български народен будител, последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски.

Софроний Врачански е известен и също така като поп Стойко Владиславов. Той е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964г. с писмен акт на патриарх Кирил. Венчава се за Ганка Хаджиатанасова, и има четири деца – Цонко, Владислав, Мария и Ганка.

Учи в родния си град в килийно училище по църковнославянски и гръцки църковни книги. Почва работа като абаджия, но стремежът му към духовните занимания се увеличава и през 1762г. е ръкоположен за свещеник. Работи като учител и духовник в Котел.

През 1765г. се среща с Паисий Хилендарски в Котел. Паисий му показва „История славянобългарска“, която той преписва, известен още като Първи Софрониев препис. След това той пътува до Света гора през 1770-1775г.

Напуска Котел през 1792 година и служи в енорията в Карнобат. В 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Развива обществена дейност и според някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Посещава манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия, подържа връзки и с гръцките фанариотски среди. След размириците във Враца през 1797г. участие в които вземат и войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. Остава три години във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, и служи като висше духовно лице. По негово настояване е освободен от епископска длъжност, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.

Софроний Врачански пише най-добрите си творби през букурещкия си период. Сборникът от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е написан на основата на църковнославянски и гръцки източници. Същият този сборник е и единственото негово отпечатано произведение – през 1806 година в град Ръмник-Вълча. Сборникът „Кириакодромион, сиреч Неделник“ има и историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Автор е и на друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Датата на смъртта на Софроний Врачански е неизвестна – датира се по последно подписан от него документ: 2 август 1813 година.