Семейството

„Истината е някъде, там… .“
Известен цитат, от известен сериал…

Порасне ли човек, иска да започне живота си на чисто. Да се развива, да прави това, което желае, да живее сам, да не се съобразява с никого, да е независим. С нетърпение чака да завърши за да тръгне по своята пътека.

А родителите – те постъпват по два начина. Единия тип не ги е грижа за децата – „Те са големи, да се справят сами, имат мозък в главата – да го ползват!”

А другия тип – не спират да помагат. Независимо от възрастта на децата им. Независимо, че привидно си тръгват, те винаги оставят отворена врата да се завърнат. Все пак, колкото и да са големи, и да имат семейство, да живеят в друг град – те си остават за винаги техни деца. Тук не става въпрос непременно за помощ във вид на пари или на зимнина. Помощ е да се прибереш в дома, където си израстнал и да си спомниш детските мигове. Да те посрещнат с усмивка и прегръдка. Помощ е когато може да споделиш с родителите или с други близки. Помощ е също така, когато поискаш съвет в труден за теб момент. Когато тази близост я няма…когато го няма “домът” – имаме усещането, че сме сами на този свят. И ако ги няма нашите приятели….Не случайно много често чувстваме нашите най-добри приятели много по-близки до нас, отколкото нашето семейство, което ни е предало в началото на пътя ни, с думите: “Ти си вече голям, здрав и силен си, оправяй се сам в живота.”

Разновидност на втория тип поведение е когато децата остават в семейството. И след като порастнат и намерят половинката си – и съответно те самите станат родители … тогава семейството става по-силно, по-голямо. Независимо дали ще живеят в семейния дом или ще са в друг град – когато връзката е запазена, не е скъсана, те продължават да са в семейството – в това отношение разстоянието няма значение. Всеки се грижи за себе си. Прави това, което желае. Стреми се да изпълни мечтите си, иска да подобри живота си. Но заедно с това не забравя, че не е сам – около него са и неговите близки. Една общност от хора, всеки със своите си интереси и занимания. Но когато са заедно – те са силни. Обединяват всичко – като се почне от финансите, и се стигне до опита и знанието. Тогава колкото и да е силен индивидът – всички са по-силни. Стремят се към една цел. Всеки помага на другия.

Животът е динамичен: днес си на върха – утре си долу. Но ако не си сам, ще успееш. В противен случай – винаги ще се намери по-силен от теб…

Има хора, които ги мотивира девиза „Аз мога сам” и успяват да се справят сами – стават силни, нищо не може да ги “събори”. И самите те се превръщат в опора за другите. Но трябва ли това да става на такава цена – да загубим доверие в семейството, в най-близките?

Някой може да каже – “Който е силен, мотивиран, стабилен – той ще успее независимо в каква ситуация се намира”. Да, и ще е прав. Но не трябва да се забравя най-ценното – че не сме сами. Винаги се намираме в обкръжението на други хора. Днес може да сме силни, но не се знае дали утре няма да ни се наложи да поискаме помощ. И за това не трябва да гледаме високомерно на околните. А освен това – не трябва да късаме и връзката със семейството, с най-близките приятели. Когато сме с тях сме по-силни. В историята няма примери за успели хора, които са скъсали тази връзка. Успехите им са мимолетни, бързо се издигат и успяват, но после в труден момент няма кой да ги подкрепи и губят постигнатото…

Нека не губим връзката със семейството и приятелите си. И когато ни остане време да се сетим за тях, да ги посетим. А ако животът ни е динамичен и трудно намираме време…то тогава много подходящо е да си вземем ден-два отпуска. Просто “ей така” – непланирана, неподготвена. Вземаме си един ден и отиваме да видим най-близките за нас хора. И да им кажем и покажем любовта си. Глупаво е да не кажем на най-близките хора, че ги обичаме и ценим, само защото си мислим, че те го знаят това. Думите, жестовете не могат да заменят неизречените думи. Днес сме с тях но утре не знаем какво ще се случи – и дали ще имаме възможност да се видим…

„Истината е някъде, там… .“
Известен цитат, от известен сериал…

Борислав