Промяната
“Искам нова работа, искам нов дом / квартира, кола, искам …”.
Чували сте поне веднъж някой ваш приятел да споменава тези думи. А може би и вие самите сте си ги казвали, поне един път. Когато примерно сте били недоволни от старата работа – от шефа, от колегите, от атмосферата. И желаете да я промените.
Какво правите за да осъществите промяната, да изпълните плановете? Само стоите и се вайкате, чакате да дойдат по-добри времена? Защото въпреки, че старото положение е трудно и често – непоносимо, нямате време да потърсите нещо ново. И за това чакате?
Понякога трябва нещата “да се вземат в ръце”. И колкото и трудно да е – да се постараем да ги подобрим. Ще ни е трудно още малко, но след това ще сме се изкачили още едно стъпало нагоре в живота, в йерархията.
А може би просто се успокояваме с думите: “някога ще стане”, “някога ще се случи”? Вярно е, успокоение е. Но тези думи имат няколко смисъла. Единия е просто спокойствие и приемане на факта, че “сега, днес” не може да се случи промяната. А другият – че нищо, че днес, не може да се случи, но може би утре ще е факт – “утре” в буквален и в преносен смисъл.
“Някога” не ограничава – далеч във времето. Напротив – може да даде свобода. Само от нас си зависи. Както приемем тези думи, както си изградим нагласата – така и ще бъде. Пътят пред нас е чист – можем просто да го изминем, справяйки се с препятствията и да решим проблемите си. Но казвайки – “Някога е далечното бъдеще, трябва да е скоро” – така си поставяме сами препятствия. Препятствия, които ще трябва да преодоляваме, които ще ни затрудняват.
Приемайки нещата за нещо дадено, за нещо, което ще ни се случи в далечното бъдеще – ние се успокояваме, приемаме положението, че не можем да променим събитията в наша полза и продължаваме все така. И е възможно когато утре се случи някакво събитие, нещо което би ни помогнало да променим положението – ние да го пропуснем. Защото сме изгубили вяра, че нещата се променят “сега” и чакаме “утре”, бъдещето, това “някога” да дойде.
Нещата са тук и сега – само от нас си зависи.
Борислав
Вашият коментар