Компас на болката

Всички се оплакваме от болките си и никой не обича да го боли. Болката е едно от най-мразените неща.  А тя е нещо полезно.

Тя показва, кога нещо не е наред.  Ако при  първия слаб сигнал на дискомфорт се вслушаме и го разпознаем, рядко ще се стигне до по-болезнено преживяване. Но ние чакаме да ни заболи наистина много и нетърпимо, за да предприемем нещо. Болките са много разнообразни и навярно е така за да може да се разпознава на кое трябва да се обърне внимание. Студ, огън, глад, удар или друга физическа болка. На сърцето са отредили всички емоционални вълнения, а когато боли душата с нищо не може да се сравни.

Ако рецепторите ни за болка не работят, няма да можем своевременно да разбираме за опасността и можем да пострадаме сериозно. Когато пък болката стане толкова силна, че е нетърпима, значи положението е сериозно и организма изпада в шок. Така няма да хабим сили да понасяме мъчението и ще се пазят за оцеляването.  Мъдро е и при най малкия болезнен сигнал да обърнем внимание какво ни казва и да предприемем нещо. Разбира се това не е повод да се плашим и стресираме и да изпадаме в параноя. Само да отдадем нужното внимание и грижи за себе си.

Заболи ли те тялото – спри, ако продължава да боли потърси лекар.

Ако те боли душата -спри, ако продължава да боли потърси приятел.

Й. Богомилова