Тайното тълкуване на имената

Името е нещо, което присъства през целия живот на човек.  Другите го използват за да го наричат, да се обръщат към него, а той самия за да се идентифицира.

Обикновено човек не избира името си. Неговите родители му го дават -наричат го. Често това е пожелание, какъв да бъде в живота.  Друг път е заради негова уникална черта, в трети случай новороденото се кръщава на някой човек, роднина или пък на човек имал заслуги за раждането му. Понякога името се определя от деня в който е роден.  Различни традиции за даване име на новороденото има в различните народи и култури. При азиатците, които са твърде многобройни,  оставят на случайността да реши името на детето, като това може да е произволен звук, който издава някакъв предмет, най-често метален. За индианците пък името не е нещо неизменно. То се променя, когато  човек се прояви по някакъв начин и повече прилича на прякор, но с позитивно значение. Всъщност прякорът е неофициалното второ име и в нашата култура, но често е заядлив, и по-рядко свързан с някакво постижение на личността.

Колкото и много имена да има, те все пак са ограничени на брой. За да се идентифицира по-добре човек, редом с личното му име се прибавя и името на баща му и родовата фамилия на баща му. Така се получава уникална комбинация от имена, които в по-редки случаи могат да се дублират и то при по-срещаните имена и фамилии. Всяка нация си има различно произношение и изписване на имената и фамилиите и така макар да става дума за име с един корен,  по произношението се разбира приблизително от коя държава е човека.

Фамилиите подобно на имената имат сходни произходи

Част от фамилиите се дължат на прякори и прозвища, а други са свързани с пряката работа на човека или с неговото социално положение рода и професията на неговите представители. Често пъти те отразяват и пожелание за някакво качество или умение, или характерна черта.

Имена според фамилната професия-занаят:

Зидаров/Дюлгеров, Железов/Демиров, Овчаров/Чобанов, Биволарски / Мандаджиев, Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров , Златаров, Куюмджиев, Пчеларов, Даскалов, Шивачев/Терзиев и др. Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена – Гайдаров, Кавалджиев, Тъпанджиев, Пеев, Зографов и др.

Някои  фамилии,  са се образували с връзката на населението: Северняшки, Софиански, Балкански, Шопов, Тракийски,  Калоферов, Тетевенски и др.  Имената на населените места също се образуват по сходни принципи. Фамилията Хаджиев пък произлиза от човек, посетил Божи гроб.

Намерени деца са били именувани: Найденов, Сираков – тоест найден, намерен.

Социално положение: Чорбаджийски, Попов, Кръчмарски, Чифликчиев, Консулов, Даскалов, Десподов, Болярски Сиромахов, Кметски,Алтънов, Сребров, Кожодеров, Лихварев според ключовите фигури в едно населено място.

Фамилни имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера : Абрашев (луничав), Гюзелев (красив), Слабаков,  Дебелашки, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Пелтеков (заекващ), Чалъмов (усърден, сръчен),  Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и др.

Фамилни имена свързани с религията – Свещаров, Клисаров,  Иконописов, Зографов, Хаджиев, Попов, Духовников, Манастирски, Христозов и други

Имената в България са със сложен, многопластов произход. Смесица, от много етноси и култури кръстосвали нашите земи през вековете. Като се има в предвид причините и начините за образуване на едно име, трите имена на един човек  смесват по уникален начин личностните и родови  характеристики на човек. Случва се някой да не си харесва името дадено му от родителите. Смята, че не му приляга, срамува се от него бяга и дори понякога го сменя, било то официално или с псевдоним. Но името е като гените, от него не може да се избяга. Човек може единствено да положи усилия, за да получи заслужено свое ново, заслужено добро прозвище и така да предаде на децата си име, от което да се гордеят.

Така изглеждат нещата  погледнати на пръв поглед.  Думите обаче имат своя енергетика. Всяка дума е заредена със определена сила, идваща  от енергията на буквите и звуците от които е съставена.  Така, наричайки някого  го зареждаме с тази невидима сила. Затова, нека се замислим преди да наречем някого с обидно прозвище и така да обречем него и потомството му с негативна енергия. Не напразно мъдрите казват: Казана дума – хвърлен камък. Изречена набързо, без да се мисли, тя уцелва и остава. Нека нещата, които остават след нас да бъдат хубави.

Й. Богомилова