Докосване до миналото

Нямам възможност да пътувам и не знам какво е усещането да си в близост до някоя забележителност.
Мога само  да предполагам, че не бих имала отрицателно отношение към което и да е археологично, архитектурно или друго наследство.
Аз не мисля, че беше добре свалянето дори на социалистическите паметници, може да ни напомнят на неприятни неща или да не са върховни произведения на изкуството, но те са част от миналото.

Понеже не мога да пътувам и от всеки познат, който заминава в чужбина, си искам снимки.
Някои казват…ама защо, в Интернет има много. Но е различно да видиш някоя забележителност през очите на даден човек, има друг заряд.
Попитах един познат посетил  Стоунхендж, какво е усещането да е близо до нещо толкова древно. Той каза: Ами, камъни…

Често  не може да стигне достатъчно близо до някоя забележителност, защото някои исторически обекти или пък произведения на изкуството се пазят по-строго. Но за мен самият факт да съм до нещо с историческа или художествена стойност ме зарежда с позитивна енергия.

Нормално е различните хора да се впечатляват от различни забележителности или дори от незабележими за другите неща. Но защо тогава ходят, като не ги влече, само за да отбележат от суета, че са били там? Е, и това сигурно е основателна причина.
Сградите, както и който и да е предмет или събитие, са си просто факт. Ние хората ги натоварваме с някакво отношение – положително, отрицателно или безразличие.

Й. Богомилова

А вие къде обичате да пътувате и какво изпитвате, при досега си с нещо изключително?