Ябълката

Плодът, който крие в себе си много символика. Безспорно най-известната ябълка е от Райската градина. Всъщност никъде не е писано, че е ябълка, но хората асоциират тайнствения плод на грехопадението с нея. Мотивът за рая, съществува във всички култури. Всички райски места от времето на неолита и бронзовия век били острови – градини с плодни дървета.

България трябва да е част от рая със своите овощни градини. Ябълката е един ароматен и полезен плод. Казват, че който яде по една ябълка на ден ще държи далече лекари от дома си. Но защо този обикновен на вид плод е така „експлоатиран“ в митологията? Когато нещо се повтаря толкова пъти на много места,  обикновено има някаква истина… Но каква е тя?

Осъзнавам, че ровейки да открия „истината“ навярно „отхапвам от забранения плод“ и така се изгонвам от рая на вълшебството на приказките. Държа една ябълка в ръка и подобно на Хамлет се питам: „Да търся или да не търся отговора?“

А е пролет. Ябълковите дървета са отрупани с цвят. Не искам да мисля, че всяко едно цветче крие в себе си един изкусен плод.  А просто да се наслаждавам на райската му красота, да поседна под сянката, да вали върху косите ми ябълков цвят.  Когато се завърна под дървото, с клони натежели от плод да откъсна една ябълка и да не мисля за нищо, просто да отпивам от ароматния сок и да съм благодарна за това.

Внезапно осъзнах, не ябълката е символ на изкушението. Във всяка легенда и приказка освен нея присъства едно същество, което изкусно  съблазнява и всява съмнение. Змия, Змей, Злоба, Завист… То е което превръща символа на любовта в знак на раздора. Сигурно и това същество не е зло в своята същност, а е някакво изпитание или урок.

Ето за пореден път осъзнавам, че нищо не е само зло или само добро. И това какво ще е то не зависи от него самото, а от това с какво сърце ще го погледнеш.

Й. Богомилова

Накратко за символиката на Ябълката в различните култури.

В изкуството

В изкуството ябълката символизира първородния грях, ако е изобразена в устата на маймуна или змия. Иисус Христос в образа на Спасител често държи в ръка ябълка или сочи към нея – символа на спасението.

Ябълката е била забраненият плод на Златния век.

Привлекателната сладост на ябълката (лат. mains) се асоциирала с греховната съблазън поради подобната дума „лош, греховен, зъл“ (лат. malum). Затова в произведенията на изкуството от бароковата епоха смъртта във вид на скелет държи в ръка ябълка: цената на първия грях е смърт.

Картините за раждането на Христос показват младенеца Иисус, който поема ябълка; по този начин Той символично взема върху Себе Си греховете на света. Затова червената ябълка, с която по традиция украсяваме коледната елха, може да се изтълкува като възможност за връщане в рая благодарение на раждането на Спасителя.

Приказките

Тримата братя и златната ябълка, ябълката, която поднася на Снежанка злата кралица. Неродената мома. Доста фантастична история но днес от семената на генетиката вече клонират живи същества.

Хералдика и семантика

Ябълката поради своята почти идеално кръгла форма се възприема като космически символ, затова крале и царе нерядко наред със скиптър държат в ръка символично представляващата целия свят „държавна ябълка“ (държавата). В античния свят върху монетите се изобразявали три кръга, обозначаващи известните на император Август части на земята – Азия, Африка , Европа, а „държавната ябълка“ била увенчана с фигурата на богинята на победата (Нике, лат. – Виктория). В християнската епоха мястото на Нике заел кръстът, затова дори астрономическият символ на Земята е кръг с кръст върху него.

Дори непривлекателната ябълка-дивачка е намерила приложение в хералдиката. Както дивата ябълка, твърда и кисела, запазва много добре виното от прокисване, така с жестокост се наказва злото, а добродетелното се запазва.

Емблемата Ню Йорк „Big Apple“

„Бийтълс“ са избрали за символ на своята звукозаписна компания ябълката.

„Aple“ също са взели за свой фирмен знак този обикновен плод.

Обща символика

Ябълката е добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, а християнската традиция я свързва с изкушението и първородния грях.

Ябълката означава плодородие, любов, радост, знание, мъдрост, обожествяване и разкош, но заедно с това съблазън, измамност и смърт.

Възприема се, като плод на свободата и на познанието. Според абат Е. Бертран символиката на ябълката се свързва с това, че в средата на ябълката семките на плода образуват звезда с пет лъча. Както се знае, пет лъчевата звезда е символ на универсума, на реда, съвършенството, човека и божествената воля (виж „Пентаграм“).

На латински ябълка и зло се пишат еднакво. Точно тук се вижда връзката с библейската легенда, в която се говори, че забраненият плод от дървото на познанието в райската градина, изяден от Адам и Ева, е била ябълка. Обикновено така се изобразява Ева – с ябълка в ръка, която предлага на Адам.

По своята сферична форма ябълката обобщава земните желания и самодоволството от постигането им. Ябълката е също и символ на необходимостта от познания и личен избор.

Китай

За китайците ябълката означава мир и съгласие, а ябълковият цвят е символ на красотата. В китайския език думите, означаващи „ябълка“ и „мир“, имат сходно звучене, но и думата болест – също. Може би затова в Китай не е прието да се носят ябълки на болен човек.

Япония

Ябълката е знак на любовната сладост и валентинките често изглеждат сърце- ябълка. Ябълковият цвят символизира женската красота. Подобно на портокаловите цветчета, той се използвал за булчинско украшение като символ на плодовитост.

Гърция

В гръцката митология се разказва, че Ерида, пренебрегната на сватбата на Тетида и Пелей, подхвърлила на трите богини – Афродита, Атина и Хера, златна ябълка, откъсната от градините на Хесперидите, с надпис: „На най-хубавата“ и това станало повод за гибелно съперничество и впоследствие и за Троянска война, тъй като всяка смятала, че тя е най-прекрасна.

Немезида, богинята на свещените дъбрави, която в по-късните митове става символ на божественото възмездие за горделивите смъртни царе, носи клонче с ябълки, дар за героите.

Ябълката е бил дарът от трите хеспериди за Херакъл

Ябълката е пропуск за Елисейските поля, за ябълковите градини, чийто вход е запазен само за душите на героите…

Гърците посвещавали ябълката на Афродита, като знак за любов и желание; тя е сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Да се предложи ябълка означавало да се направи любовно признание. Поднесената ябълка се смятала за любовен знак.

Келтите

За древните келти ябълката е силно свързана с отвъдното, с вълшебствата и тайното знание. Планината Авалон, обиталище на елфи и феи, в превод отдревноирландски означава „ябълкова“. В легендата „Пътешествието на Бран на Острова на Блажените“, разказваща за странстванията на героя (името му между другото означава „врана“ или „черен“, в което отново звучи темата за смъртта и отвъдното) в страната на вечния живот, се казва: „И видя той жена с величествена красота, която му протегна ябълково клонче, направено от бял бронз. А ябълките на него бяха от бяло сребро. И звучеше вълшебна музика…“ По традиции ябълката е плода на науката, на магията и откритието на истината. Я. поддържа младостта и олицетворява подновяването и свежестта.

Скандинавска символика

Древно скандинавската митология разказва за прекрасната богиня Идун, която  притежавала вълшебна кошница с ябълките на вечната младост. С тях тя угощавала  боговете. Кошницата никога не се опразвала, по чудодеен начин се напълвала  отново с плодовете на младостта и безсмъртието.

Боговете ядели ябълки и оставали млади до края на определен космически цикъл.

Българска символика

Народните схващания, отвеждат към представата за символ на плодородие, плодовитост, хубост, здраве и любов.В песенния фолклор момата се сравнява по хубост с ябълка, а в знак на любов момъкът и момата си разменят ябълки. С нея се идентифицира жената-майка и нейните деца. В народните представи тя има двойствена символна природа, породена от схващането за света на хаоса, мрака и смъртта, от който произлизат също новото раждане и плодородието.

Ябълката, която независимо дали се използва като клонка или плод, носи устойчива брачна семантика, не само в българския фолклор, но “този плод е носител на еротично-брачна символика и древногръцката, и във византийската култура. Ябълката се тълкува като плодородие и знак за любов в българската сватбена обредност – младоженците изяждат ябълка, за да имат деца. В тази връзка, споделянето/вземането на ябълката може да се тълкува и като съгласие за принадлежност, на този или “онзи“ свят. По Сирни Заговезни в някои родопски села край големи огньове от хвойнови клони,годеника отивал до този огън, където била годеницата му. Тя му подавала шише с подсладена ракия, една ябълка и му целувала ръка за “прошка“…“

Ябълката на раздора всъщност се оказва символ на любовта.