Никога на колене

Тези думи са знак за гордост и достойнство. Пред никого да не се преклониш. Но дали наистина това е сила?

Когато химна зазвучи, не склоняваме ли глави, и не коленичим ли за почит на нашите герои? Когато посвещават в рицарство, нима не е достоен този който коленичи да приеме почитта? А когато короноват краля, не приема ли и той най-високата титла на колене? И когато отправяйки молитва към Бог, коленете не целуват земята?

Коленичи ли човек се смирява, но и извисява. Да молиш не е слабост а сила превъзмогваща гордостта.

Мисля, че не само принизената позиция променя мисленето. Човешкото тяло има много енергийни точки, които като се стимулират предизвикват един или друг ефект. Аз усетих, такива точки на коленете си. Когато се коленичи, съзнанието се разтваря и по-бързо от всяка техника за медитация освобождава от бремето на реалността. Смятам, че хората имат потребност да коленичат, но някой е измислил онази фраза и придържайки се към нея хората се лишават от един съвършен акт на пречистване.

Колениченето не е само физическо действие. Има и дума „прекланям се“. преклонението е невидим акт и хората не се чувстват унизени, когато тайно се прекланят пред някой или нещо.  И това само показва, че да си пред някой на колене не е унизително. Тоест не те прави слабо нищожество,  издига този пред който си коленичил. Не е ли така и в любовта? Да обичаш, означава да цениш някого повече от себе си. А това издига и обогатява.

Някой вметнал, че за достойна личност си струва, но не и за изпаднал човек.

Да, лесно е да се преклониш пред нещо великолепно. Иска се много духовна сила за да се снишиш пред нищожество. И не е и нужно в обикновения си делник да се опитваме да ставаме светци, но не и да робуваме на заблуди.  А снишаването пред хора, които приемаме за изпаднали, си има своето проявление. Важното е да не се смятаме за прекалено добри, за да не паднем от пиедестала гордостта.

Й. Богомилова