Обидата

Обидата е личностно изживяване. Често се обиждаме от нещо, с което другия не е искал да ни засегне, но е докоснал някаква скрита болка в нас и ни е заболяло. Друг път някой се опитва да ни обиди, но това не ни засяга защото, ние си знаем че нападката не е вярна. Думите на обиждащия не стигат, не нараняват защото не са уцелили болно място. И какво излиза, че колкото повече слабости имаме, колкото повече е болката в нас, толкова повече хората ще ни нараняват.  А ако сме спокойни, уравновесени, уверени, каквото и да казват то не може да засегне защото е просто един опит да се нарани, но няма пукнатина която да пробие.

Преди време от всичко ме болеше. Мислех, че целия свят е против мен, присмива ми се и ме наранява. Когато започнах да лекувам болката в себе си, малко по малко, намаляваше и болката, която ми причиняваха отвън. В един момент се случи чудо… Вървях и се чувствах като звезда. Всички врати пред мен се отваряха, всички бяха внимателни и мили с мен. Усещането беше като на сън.  Какво става? – се питах. Не може светът изведнъж да се е променил и хората да са станали добри. После осъзнах, че това е края на дългия път който бях изминала да лекувам душата си.  Разбира се пътя никога не свършва. Всеки ден може да се появи нова пробойна в крехкия кристал на душата.  Затова всеки ден трябва да се грижим за нея да е здрава, чиста от болка.

 

А лековете за това са прости и затова толкова трудни- вълшебните думи: Моля, Благодаря, и Прости.

Моля – Вниманието към другия.

Благодаря – Оценяването на способностите и личността му.

Извини ме – Шанс, прошката от който всички се нуждае и даващия и получаващия.

Тези думи-актове са мостовете на общуването.  Всичко останало са ненужни битки и болка.

Ако те боли, прости и много скоро болката ще спре.

Й. Богомилова