Самозаблудите

Най-лесно е да затрупам проблемите си с неща, които самите се превръщат в проблем.

Нямам време, нямам желание, нямам сили да се справя със задачата днес, сега.

И хаоса  расте по хоризонталата, вертикалата, един три измерен ад – до мига в който няма как да го прикрия.

Той се е разрастнал до краен предел и ме е погълнал. Остава да затворя очи и да се надявам, че когато ги отворя-няма да го има.

И него го няма, той е една голяма раздута измислица – надвиснала застрашително от всякъде холограма. И ще бъде такъв реалистично,

съществуващ, докато ход по ход, стъпка по стъпка, цвят по цвят, не го подредя. Ще се стопи, ще се изгуби. Няма да го има.

Само с решителност ще успея.

Ето сега ще направя нещо. Мъничко.

И пак ще съм на ход.

Много ще остават докато „кубчето на рубик “ е с подредени страни,  но щом съм започнала,  ще го подредя.

Й. Богомилова