Зад оградата

Оградите са едни такива приспособления с които си заграждаме лично пространство. То става символ на границата между моето и другото.

Може да надничам гордо из зад оградата да видя какво става навън или други да надничат за да видят какво крия.

Оградата може да е висока, плътна, непрестъпна, може да е ниска и символична. Дори може да е невидима.

Може да е проста или много колоритна, разкошна и красива.

„Ограда, какво толкова“… Ще каже някой.
Но тези граници, които поставяме са огледало на нашата същност.

На нашите страхове и дръзновения, на откритост или затвореност, на подтиснатост или жизнерадостност.

И така, оградата всъщност не прикрива, а е рамка, в която другите могат да ни видят.(

А може да сме и от една и съща страна на оградата….

Й. Богомилова