rose

Свикнали сме да не зачитаме за разумни,  безмълвните зелени същества край нас.  Отнасяме се към тях повече, като предмети отколкото към живи същества с оправданието, че не мислели и не чувствали. Само защото не са устроени като нас, не значи че трябва да ги пренебрегваме. Но човешко е  да правим така с всяко непознато нещо.

Растенията имат чувствителна система, сходна с нервна система. Те реагират на светлината, „запомнят“ и предават тази информация от листо на листо, чрез специални клетки, които пренасят  електрохимическите сигнали.  Така всяко растение може да се нарече слънчоглед и може би слънчогледите заради големите си жълти, подобни на слънца пити, са получили това име.

Не е нова информацията, че растенията се хранят  със слънчева светлина. Потока фотони е жизнено важен  за фотосинтезата, както се вижда от самото название на основния хранителен процес при растенията.  Днес учените по-задълбочено и от друг ъгъл разглеждат влиянието на светлината върху растенията, откривайки  една различна интелигентност на тези красиви същества. С възможностите на модерната техника се заснемат невидимите с просто око процеси в растенията, но и едно друго, странно сияние около тях. Като всяко живо същество те имат и аура.  Влизайки в контакт с нея ние се зареждаме по-някакъв начин,  не само като я поемаме при храненето, но и при допир, вдишване на аромат или просто съзерцание на красотата им. Когато поемаме синтетична храна, колкото и калорична, вкусна и добре декорирана да е, тя е лишена от онази зареждаща жизненост на растенията.

Винаги съм усещала растенията като разумни същества и ми е  било съвестно да стъпвам по тревата. За дърветата си мисля,че са фонтани към небесата, до които когато се докосна, се пренасям в друго измерение.

Днес отново се облегнах до грапавата кора на едно дърво.  То сякаш ме повика. Стоях допряла гръб, с затворени очи да го усетя. Да усетя потока, който се обменя между него и мен. Чистия ,безмълвен разговор между две същества.

Няма да се учудя, ако един ден учените открият,че не мозъкът е органът на разума, а сърцето.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!