Страстни чувствомислия в Страстната седмица

Животът със страст е създаден, а частици от тази страст остават да витаят във въздуха, за да ни вдъхновяват. Летящи, невидими вълшебства те целуват по нослето точно, когато най-малко очакваш. Но има една седмица през годината, когато тези вълшебства от страст ни карат да си спомним за един човек, вдъхновител – Исус Христос, който и до днес ни учи на добрина, смирение, любов и хармония вътре в нас и в заобикалящия ни свят … За един човек живял със страст до последния си дъх и със сърце, изпълнено с любов. Именно през тази седмица, отброяваща дните до Великден се замислям колко от хората днес живеят със страст … колко от нас откриват пътя и себе си сред заливащата ни сивота на дните, оцветена единствено от златните слънчеви лъчи, които всеки ден се опитват да стоплят нечие сърце, за да му „подшушнат“, че все още може да обича и да живее…. да живее със страст, за да намира себе си не само през някое прашно огледало, останало белязано от спомените на миналото … Живея ли и аз със страст или все по-често губя себе си сред наложени стереотипи в обществото?! Всъщност Исус Христос е бил винаги себе си … или в това ми се искам да вярвам, а днес все повече се крием зад някоя маска и там си и оставаме – така е в политиката, телевизията, така е и в квартала с жилищни блокове. Не скриваме ли и „лицето“ на яйцата, боядисвайки ги през Страстната седмица?! Или ги боядисваме със цветовете на страстта, а ако тя – страстта наистина има цветовете на дъгата, си я пожелавам всеки ден, защото казват – тя е нашият цветен мост до Господ.

К. Герчева