Този мартенски следобед, седнала в градината аз наблюдавах как малки и дори съвсем незабележими неща могат да изпълнят съзнанието ти, промъквайки се без дори да усетиш. В един момент погледът ми съзря мравчица, така забързала се, необяснимо защо така привлякла вниманието ми, караща ме да се усмихна несъзнателно. Момент след това в прохладата на вятъра долових аромата на малките иглики, синчец и минзухари, избързали да ни зарадват с пъстротата си, и една приказна мелодия носеща се във въздуха, докосваща те без дори да се всушваш. В този миг изпитах нужда да прочистя съзнанието си от всичко и там да настаня тези едва доловими неща, носещи така силното усещане на пробуждащата се пролет!

Автор: Десислава Кънчева

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==