Позабравено общуване

Преди време занаятите и традициите са се предавали от бабите и дядовците на внуците. С новия начин на живот и разделянето на семействата, тези ценни умения започват да се губят. Днес възрастните хора скучаят далече от внуците си, а децата от бабите и дядовците си. Прекъсва се важна верига, съществуваща от векове. Чуват се от тук от там новини за дневни клубове на пенсионерите, където заедно практикуват уменията си. За децата пък се организират клупове или лагери за научаване на различни дейности. Като гледам колко празни, пустеещи помещения има, ми идват идеи за такива клубове. Децата се скитат по улиците или висят пред компютрите и съвсем се отдалечават от всякакви физически занимания.
Като видях тази снимка, много се зарадвах и си помислих колко хубаво би било възрастните да предават уменията си на децата.
Във всяка община, ако се отдели едно запустяла сграда и я оставят на пенсионерите и децата заедно да си направят уютно място където могат да общуват, ще е едно завръщане към традициите.
Някои от клубовете може да са с еко насоченост. Да се събират разделно непотребни предмети и да се рециклират. Със сръчността, уменията и знанията на възрастните и със енергичността, поривите и идеите на децата биха се получили невероятни резултати. Позабравените емоции от общуването ще допринесат за успокояване не само на възрастни и внуците, но и на техните заети с прехраната родители. Като знаят, че децата им не скитат по улиците, а са покрай възрастни хора, ще са по-спокойни. Разбира се всичко това не трябва да става принудително. Нека търсещите се да се намерят, само така би имало резултат. Важното е да се даде възможност, а хората сами ще оценят предимствата на това общуване.

Й. Богомилова