Рециклиране… Звучи съвременно. Означава, повторен цикъл. Хората от векове рециклират непотребните неща, не защото някой им казва да го правят, за да използват ценната суровина. Дедите ни не са ни оставили сметища. Как така са нямали боклук? Живеели са в хармония с природата. Дори когато материала се е износвал до пълна негодност, той се влива в нов цикъл.
Хранителните отпадъци са ставали храна за животни, домашни, диви или микроорганизми. Дрехите, дошли от нишки от растения са живеели втори и трети живот като друга дреха или текстилен продукт докато съвсем овехтеят и се разпаднат. Животинските кожи, дървото, предметите от клонки и сламки, хартия също са минавали през този цикъл, и накрая са ставали на подпалки за отопление. Метала и стъклото са се претопявали. Пластмасата е от някакви 50 години сред хората. Даде възможност за всевъзможни евтини предмети да задръстват ежедневието ни, а после….стават ненужни и отиват на сметището. Как успяхме да изобретим такова нещо? Защо не можем да се спрем да потребяваме този продукт, който ни затрупва до задушаване? Надявам се, че като за всяка болест, лек ще се намери и мъдро ще се научим да го използваме и да се върнем към хармонията.
И нека не се успокояваме с отчайващото оправдание: „Сам, нищо не мога да направя…“ Не сме сами. Заедно можем. Можем да споделяме идеи за рециклиране. Можем да си помагаме да преодолеем пристрастяването към лъскавите опаковки. Можем да си разменяме вещи.

© Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==