Лабиринта на деня

Сутрин гадаем в кафената чаша, да узнаем лабиринта на деня.  А той просто по него си тръгва, знае невидимото за нас. Вечер пътя през него вече знаем: Ето какво било…
Има причина предстоящото да е обгърнато в мъгла.

Представете си, че сутрин ставате и знаете какво предстои час по час, минута по минута. И просто вървите по познатия път, всеки ден, ден след ден.

Скучно е да знаеш края на филма, да четеш, ако финала на книгата е известен, или на спортен двубой победителя.
Хубаво е предстоящото е загадка.
Каква е днешната ще знаем вечерта. Нека с много надежда вяра и любов вървим по лабиринта на деня. Тогава и неизвестен пътя през него, няма да е лутане.

Й. Богомилова