Есенна мечта

Листото се носеше люляно от вятъра, като хвърчило. Привързано към клона, заедно с другите листа то трепкаше, нашепвайки своя мелодия от симфонията на есента. Беше му се сбъднала една мечта . Много му се искаше да бъде със златист цвят. И малко по малко, нюанс по нюанс, от наситено зелено се превърна в много приятен жълт цвят. Слънчевите лъчи го огряваха от време на време и лъскавата му повърхност проблясваше в златисто.

Беше радостно: Мечтите се сбъдват… Вятърът го люшкаше все по-силно, сякаш му обещаваше да полети.  Листото бе виждало как други листа се откъсваха и политаха и с трепет очакваше своя полет.

Виждаше, как някои кацаха в близкото езеро и плуваха изящно върху гладката му повърхност. Опитваше се да си представи, какво ще бъде усещането, когато полети… Сигурно ще бъде хубаво. Не усети, кога се откъсна от клончето,  но усети полета и как видя гледки невиждани до този миг.

Развълнува се, чувстваше се толкова леко и ефирно,  като златна звезда, танцуваща на невидима сцена. Бавно приближаваше брега. Водата изглеждаше невероятно примамлива. Допирът до нея го накара да потръпне от хлад, но и от ново удоволствие.

Заплува бавно, като малка лодка, мислейки си: Мечтите се сбъдват…

©Септемви 2010, Й. Богомилова