Не, не под дъжда, не танцувам. Само притичвам под него, разплисквайки всяка плитчина изпълнена с небесната вода.
Не, не пея под дъжда. Направо пия от него и душата ми пее, отпила небесна мелодия.
Дъжда е музика.
©Септемви 2010, Й. Богомилова
Сподели с приятелите си:
Вашият коментар