Спасовден

Възнесение Господне – след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и се възнася на небето. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва процесът на човешкото спасение.

Празникът се отбелязва се 40 дни след Великден. Това е седмият, последният велик четвъртък. Тачи се строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат; мъжете не орат. В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд (Пеперуда, Герман); в Югозападна България се „черкува за дъжд”; в западните българо етнични територии обикалят землището на селото с песни и молят св. Спас за дъжд; в Добруджа изливат вода по поляните и  захлупват празните съдове. Вярва се, че ако на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата –  обилна.

Пазете се от самодиви днес или поне не ги поглеждайте в очите. На Спасовден излизали да пеят и танцуват, а всеки мъж, който срещне погледа им, остава завинаги омагьосан. Разпространен е обичаят ходене на росен –  вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, вино, хляб, печена кокошка –  дарове за самодивите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад. В Източна България на празника се изпълняват обичаи със сватбена насоченост –  момите се хващат на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи, вярвайки, че по този начин ще си осигурят омъжване до следващия Спасовден.

На този ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна. Техните имена означават „спасител“. Честит имен ден и си носете имената с много здраве и щастие!