Петдесетница

Днес е Петдесетница – един от големите християнски празници, който винаги се отбелязва на 50-тия ден след Великден в неделя и се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха.

На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото учение. Над града се разнесъл страшен тътен и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци. В иконографията Светият Дух е представен като гълъб. От празника в чест на Светия Дух, наричан още от народа ни Духовден – понеделник след Петдесетница, започва Русалската седмица, Русалската неделя, Русаля, приемана за особено опасен период. Тогава идвали русалийките, русалиите, русалците, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.

За да се предпазят от нечистите, вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. На полето не ходят сами, а на групи, като се минава само по пътечки и особено се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалийките. Тя се приема за най-опасно място и ако се нагази, за наказание хората могат да се разболеят. Никой не сяда под стари дървета, за да не го “ударят” русалийките, не се спи на открито. Жените спазват много строги забрани през тази седмица – не предат, не тъкат, не перат, избягват да се мият. Вярва се още, че русалийките пръскат животворна вода върху посевите и предизвикват буйния им растеж. За най-опасни през седмицата се приемат “въртоглавият” вторник, “руса” сряда и “лудият” петък. През тези дни се спазва особено строга забрана за работа вкъщи и на полето. Ако те не се спазват, над селото ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии”, те ще се разболеят от “русалска”, “самодивска болест”, от която много трудно се оздравява. Тази страшна болест се изразява в парализа, глухота или слепота и се лекува чрез ритуален танц, изпълняван от дружина от мъже, наричани русалци, а в Западна България – калушари.

Вярва се, че там, където са играли русалците, нивите и градините ще дадат богата реколта, а хората от къщите, в които са били, няма да се разболяват. В русалийските обреди вероятно се съхраняват остатъци от древни мъжки инициации, свързани с военните съюзи.

Според народното поверие на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта жените носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с вяра, че така ще направят сянка на близките си покойници на оня свят. После отиват в черквата и отново разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и вярват, че ще видят своите починали близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.

Източник: www.wikipedia.org