Последният изгрев на юни

Сред морското ухание се лутаха звездите, а морето – цяло звездно огледало …

колко ли мечти в него се оглеждаха – за слънцето те бяха …

а нейде малки стъпчици по пясъка рисуваха в очакване на приказния миг от златно въздихание.

Вълните приказки шептяха от далечните страни доплували, някои в брега се запечатваха като целувка вечна …

И вечна щеше да е тя – за лъчите нежната прегръдка.

А облачета малки рисуваха картините изящни в небосклона син …

И ето в тишината морско – синя, слънцето очи отваряше, за да разлее розова омая по облачетата бели.

Целувка то разменяше с тюркоазеното синьо, за да залее всичко със златния прашец.

К. Герчева, Юни 2011

Снимки: Мартин Дралчев