История за един кораб, една дама и … рицарят на фотоапарата

Имало едно време един кораб – такъв един вълшебен, блещукащ от златен прашец, подарен му от безброй приказни фей на щастието, веселието и любовта. Но какво е един кораб без принцеси, разхождащи се кокетно с малки стъпчици и звънливи усмивки по палубата и рицари-пирати, които с елегантен реверанс и коленичейки, омайвали дамите на сърцето си. В тази приказка рицарят не бил просто рицар, а рицар на фотоапарата, който умеел да улови всяка красива частица на мястото, на което се намирал по свой си начин, и всяка звънлива усмивчица, която минавала покрай него … Та точно този рицар един ден си пожелал да се озове на този кораб сред вълшебството от сини емоции, затворил очи и … ето, че вече бил там. Обикалял с бавна крачка палубата, където се носели звуците на красиви мелодии и всички се носели в опияняващ танц, а рицарят събирал безценни мигове емоции от сърцата на всички … Провирал се измежду вълшебствата от движения и все повече се опиянявал и той от щастието, което не спирало да се носи. Тогава изведнъж една усмивка … такава една мъничка и чаровна, го накарала за миг да забрави за всички вълшебства, които бе видял до сега, защото всички те се бяха събрали в нея …