Проект „Гората и ние“ в Семеен център „Мария“ – Варна

Утрото на 30.08.2011 г. още с ранните златни, галещи лъчи на слънцето и синята нежност на небето обещаваше да донесе много празнично настроение за всички деца и попорастнали такива, както и за работещите в Семеен център „Мария” – град Варна. Още с влизането ми в центъра се откриха малки цветни красоти – изрисувани бутилки, морски пана, облепени с мидички, цветя от салфетки и още, и още … Това беше тяхната вълшебна работилничка, в която намираха спокойствие и безброй усмивки. Този Вторник им предстоеше път до Ботаническа градина във Варна – Екопарк, който обещаваше безброй приключения и положителни емоции. И аз се включих в тяхното приключение, за да изживея всяка емоция чрез тях. Запознах се с всяко едно от децата, от които струеше безкрайна искреност и слънчево настроение. Скоро се бяха върнали от лагер и все още пазеха красивите емоции от там … готови и за нови през новия ден.

Ето, че пристигнахме и съвсем неусетно всички бяха въвлечени в забавни игри, за целта всички бяха разделени в два отбора, чиито имена измислиха сами – „Батман“ и „Горски малини“. От този момент им предстоеше търсене на съкровище, но преди това всички се научиха как да се справят сред природата – как се използва компас, как да покажат чрез морзовата азбука „SOS“, научи, че водата от някоя река в природата първо трябва да се пречиства със специални таблетки преди да се пие, както и как да си направят огън. Докато минаваха всички препятствия по пътя си, унесени в игри, Екопаркът се огласяше от щастливи гласове и мигове на щастие достигаха до сърцата на всички … Междувременно повече Семеен център „Мария“ и за проекта „Гората и ние“, благодарение, на който това приключение беше реалност, ни разказа Мария Чанкова, която е и ръководител на проекта.

От колко време работите в тази сфера и от колко време съществува Семеен център „Мария”?

Сдружение Семеен център „Мария” е неправителствена организация, която има вече своята 17 годишна история. Тя е правоприемник на Сдружение Семеен център „Чайка”. Сдружението има за цел не само да работи с деца с умствени затруднения, но и центърът разшири своята дейност – разшири хората, с които да се общува – това са млади семейства, семейства, които имат деца, и които трябва да се приобщят за различни каузи.

Разкажете повече за проекта „Гората и ние“?

Той е финансиран по програма „Младежки дейности – 2011 година” на Община Варна. Нашият проект на Семеен център „Мария” е една уникална практика, тъй като имахме за цел да направим една програма, която е адаптирана за деца с умствени затруднения, но с участието не само на потребителите на дневен център „Ревера” и Център за социална рехабилитация и интеграция „Чайка”, но и да бъде подходяща за включване на доброволци, които да участват пряко в проекта. Идеята ни е да насърчим младите хора във Варна да участват в такива хуманитарни каузи в една особена целева група, която почти не се разпознава в нашето общество и да покажем, че тези хора търсят приятелство и са отворени изключително много за общуване. Те имат много умения, но им трябва и голяма подкрепа. Нашият проект включва оцеляване сред природата – работа с компас, оцеляване в гората с подръчни средства. Два пъти имахме занимания на открито, за да може да се приложи на практика, това което е научено. Тази програма, която беше създадена за целите на проекта имаше за цел да може да бъде мултиплицирана и да се използва в сродни целеви групи. Така, че ние имаме готовност нашият проект „Гората и ние” да продължи с нови техники и умения. Разбира се за нашата целева група е важно всичко да се повтаря, да се експериментира отново и затова подкрепата на Община Варна беше много важна и считам, че това е един проект, който си струва да продължи във времето.

Учите децата на много неща, включително да рисуват, да изработват сами картични, цветя, пана, а какво научавате вие от тях?

Първо на общуване – директно, прямо и без задръжки, без фалш. Работата с хора с ментални увреждания е интересна с това, че родителската и приятелската общност разбира колко много може да се постигне с тези хора, ако има и внимание, насочено към тях. Те имат много потенциал, върху който трябва да се инвестира и да се развие. Тези умения, които получават чрез организираните проекти, са умения, с които първоначално не могат да се справят самостоятелно, но при подкрепата на близките си биха могли да се научат. Според мен тези хора могат да бъдат интегрирани в нашето общество и тези срещи, които имат с доброволци, млади хора, ги правят още по-независими.

Една детска усмивка винаги казва много, а за да я има са нужни много любов, внимание и грижи, от които всички деца се нуждаят, а и не само децата. Затова всеки, който желае да се включи в подобна благородна инициатива, би могъл да стане доброволец в Семеен център „Мария“ – град Варна и да бъде част от красотата на усмивките и вълшебствата.