Усмивки от старите снимки

Разлиствам албума със старите, черно бели снимки. От там наивно и “ като за снимка“  ме засипват усмивки от отминали години. Как грижливо подреждахме снимките в албумите. Как снимахме с лентовите фотоапарати и трябваше да имаме огромно търпение  да запълним цялата лента… После гледахме негативите за да видим получило ли се и ако изглеждаше наред, изваждахме снимките.

„Фото моля… Днеска има утре няма…“  Провикваха се фотографите из плажове и туристически атракции. Не всеки можеше да е фотограф тогава.

Днес всеки може да е фотограф. Цифровите фотоапарати са лесни за работа, с настроени функции за добри снимки. А и на момента виждаш резултата, а ако не се получи… нищо, изтриваш я.  После записваш добрите кадри, а те все са в повече, защото е лесно да се правят снимки днес. Записваме снимките на СД та и ги забравяме. Снимките стават толкова много, че вече е трудно да ги откриваме сред безбройните кадри. . . Нищо, казваме си… нали сме съхранили хубавите моменти от живота си. Спокойни сме, когато имаме време ще си ги намерим.

Но дали трябва да се доверяваме толкова на поевтинелите до разхищение СД дискове? Дали са сигурно място за нашите спомени?

Затова ето полезна идея: Щом видите поредните снимки, отделете най-хубавите в отделна директория на компютъра. Щом се съберат достатъчно извадете си на хартия най-хубавите от тях. Подредете ги с трепет в албума. Наистина е невероятно усещането, вълнуващата снимка от екрана, да я „пипнеш“, разпечатана на хартиена снимка. Някак по-различно изглежда, по-близка и топла някак си…

А пък старите хартиени снимки … сканирайте и съхранете на качествени дискове. Най-ценните мигове е хубаво да съхраняваме на няколко места, като сигурна инвестиция за емоционалните си съкровища. А разбира се най-важното е да имаме такива щастливи мигове, заслужаващи да се запечатат за бъдещето и да ги пазим на най-сигурното място – в сърцето.

Й. Богомилова ©