Капитан на мечтите си

Обичам морето.  Гребвам си шепа море във сърцето. Но в мрежата на сърцето съм уловил и нещо още…

Взирам се, като капитан на кораб, през дълекогледа фокусирам. Платноходка бяла, уловил съм…

Посягам към нея да я хвана.

Да я уловя и пусна в океана…

Ще бъде кораб лодката, а аз пък капитана…

Шамандури строги ме възпират, на мечтите граници поставят.
-Хей, къде така момче? Опасно е в откритото море…
С любов и шамандурите улавям, и с приключенския си дух им казвам:
– Знам, морето не е до колене, но за мечтите няма ограничение… Сърцето по-безбрежно е от морето и от океана, и на мечтите свои, аз съм капитана.

Божидар Атанасов