Някога, някога, толкова отдавна, че още не се бе случвало….Тъмнината, умираща от бездънна самота призовала нещо различно, толкова различно от нея,че да е съвсем противоположното….и …бликнала светлина. Тъмнината много се зарадвала, но все пак възприемала новодошлата, като натрапница и я погълнала. Веднъж родена светлината, не можела да стои скрита и изплувала отново от мрака. Тя се смятала за по-красива и съвършена от тъмнината и искала да я заслепи и разтопи в себе си.

Някога,  някога след толкова много време, че вече никой не си спомня кога, нито защо ….тъмното и светлото затанцуваха танца на войната, и така прeвръщайки се в едно неразривно цяло.
Ако един ден битката приключи и настане само мрак или само светлина – Дали ще е равновесие, мир и щастие … може би за миг.
Докато едната от тях не се сгърчи във бездънна самота.

Но как тях вечните да съдим, ние малки сиви прашинки със сърца от черно-бяла сплав?
Щом сме тук, значи едни на други сме си нужни
и винаги ще е така…

© Декември 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

, , , ,