Стил » Здравето, Интересни личности

Вълшебството на живота в работилницата на Георги Димов

публикувано от:  на август 12, 2011 коментар

Живял някога възрастен човек на име Джепето, който бил посветил целия си живот на изработката на дървени кукли в своята малка работилничка, в която изработва и Пинокио с цялата си любов, който по-късно се превръща в истинско момче … Приказките, които са ни разказвали и чели като деца, живеят все още в сърцата на някои, а други ги превръщат в реалност, макар и в по-различен, съвременен вариант.

Още през 2004 г. Георги Димов открива Център за инвалидна техника и пособия, т. нар. Ортопедична работилница към МБАЛ Св. Марина – град Варна, където се изработват подколенни и надколенни (бедрени) протези, корсети – за възвръщане на правилната форма при изкривяване на гръбначния стълб, както и при счупване на прешлени при катастрофи. Изработват се и специални колани при дископатия, стелки или подложки на стъпалата, шини за деца с изкривени крачета, както и всякакви помощни средства при проблеми с костната система. Повече за живота и работата си, той сподели в специално интервю за читателите на www.utro.bg :

Бихте ли разказал нещо повече за себе си?

– Завършил съм много курсове. Имам и диплома за ортопедия в Немско-българския институт. Преди да започна да се занимавам с изработката на протези съм работил като артист-оркестрант. Обиколил съм почти цяла Европа с оркестъра, в който свирех на барабани и пеех. След като се върнах от Германия 2004 г. и се установих в България, тъй като в Германия последно също съм работил като ортопедичен техник, реших да открия и в България, конкретно във Варна, такава работилница. По това време в България  подобна работилница имаше само в Горна Баня.  И от тогава се отдадох изцяло в помощ на хората.

Работим с немски материали. Още в самото начало на откриване на работилницата се бях запознал с господин Гюнтер Нищер, с когото заработихме заедно. Той ми помогна с материали и машини за работилницата. Първият ми пациент, на когото направих протеза, беше доктор Бушнаков, бившият началник на клиника в Албена. Той все още си я носи и е много доволен. Идвали са хора и от чужбина – от Египет, Мозамбик, на които съм помагал.

Обичам си много професията – има хора, които успяват с говорене например, а аз успявам благодарение на ръцете си. По принцип всеки човек има врагове, но аз се старая да нямам такива, опитвам се да бъда отзивчив към всички хора, но преди всичко се старая да изработя протеза за човек, така че когато си тръгне от тук да няма оплаквания. Но дори и в практиката се изисква една – две седмици човек да повърви и ако има проблем винаги е добре дошъл да се коригира, защото корекцията на една протеза е много по-важна, отколкото да не се носи протезата. Хората са ми много благодарни, дори в благодарността си ме наричат и доктор, но аз нямам такава титла. Въпреки това, казват, че за тях съм доктор.

Интересувате ли се и от други неща, освен изработката на протези?

– Освен изработката на протези се интересувам и от други неща, свързани с медицината. В Англия например има специални ферми, в които се отглеждат червейчета, които се  възпроизвеждат от мухите. Когато тези червейчета се сложат на загноясали рани, те унищожават гнойта и оставят здравото месо без да е необходимо да се изразвя нищо. А когато дойде някой инвалид и ми сподели нещо, което му е помогнало, веднага си го записвам и го споделям с други хора. Например беше дошло едно семейство от Стражица, Търновско, чийто син беше с един ампутиран крак, другият крак беше посинял и лекарите искаха да го ампутират. Но се допитахме до един виден съдов хирург от София и той каза да сложим крака му в много гореща вода, колкото може да търпи със сол. По този начин кръвта се втечнява, кръвоносните съдове се отварят, там където има тромбички и те се втечняват, така крака се спасява.

С какви чувства и очаквания идват хората при вас, защото много от хората се примиряват с положението си …

– Имам един филм от Германия – „Рехабилитационен период”, с което показвам на хората, че след като сложат протезата, те стават  на 80-90 % пълноценни граждани, отново започват да си вървят, могат да работят. Имах един пациент, на когото изработвах протези и всички хора знаеха, че е на инвалидна количка, а изведнъж го видели как бяга с внучето си. Хората са ми много благодарни – дори когато имам имен ден, много хора ми се обаждат, за да ми честитят празника, което ме изпълва с много радост. Аз съм много емоционална личност и дори и сега ми се насълзяват очите, когато знам, че има спънки в работата, която обичам. Много пъти съм кандидатствал и молил за отпускане на средства за развитие на работилницата,  но за съжаление влиянието на създалата се конкуренция оказва въздействие и върху количеството на работата. Дори въпреки, че Социални грижи получават информация от Държавен вестник за това  кои фирми имат право да произвеждат протези, се налага да ходя да им напомня, че съществува работилницата, защото при мен идват клиенти от различни градове, включително и от Варна, които не знаят, че тук във Варна има такава работилница.

Занимавал сте се с музика, дали според вас музиката помага на хората да оздравеят?

– Да, има музикотерапия. Музиката помага много, един от най-известните лечители в България – Петър Димков, който има издадени множество трудове, преведени и на чужди езици, той пише така:  „Още когато станете си пуснете музика, която да напълни душата ви, така денят ви ще започне с хубава музика”, съответно и с хубаво настроение. Музиката е вълшебство – тя изгражда, тя може да възстановява. Правени са експерименти с растения как определена музика спомага за растежа им. Всяко едно стръкче трева, както едно живо същество има сърце и душа, и то реагира на положителна и отрицателна енергия. Дори бурите и ураганите имат душа.

Срещали сте се с много хора, успявате ли още с влизането на човек да разберете неговия характер?

– Както се казва „Много хора виждат, а малко хора наблюдават”. Аз съм от хората, които наблюдават и се уча. Още когато човек влезе от вратата, аз започвам да си изграждам една картина за него. Много хора са се оставили на вълните на живота и са загубили всякаква вяра още след като беше разбит социалистическия строй например преди години. Тогава стремежа беше да се разбие вярата в многопартийната система, защото винаги, когато избирахме ново правителство, то работеше като старото и по този начин народа изгуби вяра в изборите, избраните политици. Докато например в Германия на първо място е грижата за народа.

Човек трябва да се опитва да разбира човешката душа. Аз съм силно вярващ и съм стигнал до извода, че когато човек повярва в Господ и почита Божиите заповеди, то той е добър човек. Аз се стремя никога да не лъжа хората просто, за да им взема парите. Винаги искам да им помогна, а чрез благодарността хората зареждат душата ми.

Какво според вас предизвиква промяна в съзнанието на лекарите, тъй като все повече зачестяват случаите на корупция сред тях?

– Аз не съм семеен, но реално погледнато, когато човек има семейство, той гледа собствения интерес и този на семейството си, тогава до някъде съзнанието на човек се пречупва. Но аз си оставам българин и винаги ще се боря против корупцията.

К. Герчева, Август 2011

Снимки: Мартин Дралчев

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 1 255 пъти


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!


  1. reni says on: 25 юни 2013 at 15:57

    iskam da popitam mojeteli da napravite ortopedi4na obyvka za 7sm. sksqvane


Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!