чаена церемонияНе, нямам в предвид онзи японски ритуал, който изглежда толкова мистично за непосветените в него. Много хора по света пият чай. И другите държави си имат традиции в поднасянето на тази напитка, която малко се позабрави след бума на кафето. Имам желание да ви представя традициите по света за пиенето на чай, но преди това ще ви споделя моето отношение към тази напитка.
От детството си помня аромата на липовия чай, който приготвяше баба ми. Малко се раздвоявах между това, че ни караха да берем лайка и липа от училище, като поръчение и това че ми беше приятно да го правя. Бях си изработила специално малка кошничка от хартия и я пълнех с ароматните „маргаритки“. Усещането беше едно такова слънчево и радостно. А когато липите цъфнеха и потопяха квартала в аромат с другите деца се надпреварвахме да берем от по достъпните клони. До нас имаше един стар каменен кладенец запечатан с тежка плоча, а над него простираше дебела сянка огромна липа. Там ни беше любимо място да играем. Идеш ли до кладенеца все ще намериш някое другарче за игри. С липата имахме по-богата реколта. По-лесно се бере и трупа в торбичките. За един ден си набираш чай за цялата зима. Баба казваше, че е е лек срещу простудата през зимата. На дървената печка винаги имаше чайник с топла вода и често запарваше чай.
Не бих казала, че обичах да пия чай. Повече ме очароваше аромата. Все търсех да пия нещо по-екзотично. Но наскоро преоткрих чая.
След като по лични причини добих непоносимост към кафето и алкохола, все нещо трябваше да си поръчвам,  когато излизам с приятели. Беше ми малко притеснено да си поръчвам чай, по различни мои предубеждения. Но после когато установих колко хубаво е да държа топлата чаша и да отпиваш по малко, те се изпариха. Но там чаят е в пакетчета. Просто го слагаш и готово. И тогава се завърнаха спомените от детството. Да събирам  билките, да ги суша, да ги подреждам в книжни торбички, да ги надпиша грижливо и когато дойде момента….
От торбичките ще извадя не просто суха билка, а лъжичка слънчево лято. Усещането за това е несравнимо. И колкото и елементарно да е в сравнение с някоя сложна чаена церемония, то е с не по-малка стойност и духовна наслада.

А вие имате ли си ваш спомен, и начин за пиене на чай?

Пожелавам ви наслада с чаша чай, листенце мента,  капка лимон и лъжичка мед!

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 350 пъти